Демонтажът на паметника на Съветската армия продължава трети ден. Премахната бе

Демонтажът на паметника на Съветската войска продължава трети ден. Премахната бе главата на съветския боец, който държеше автомат, а малко по-късно и фигурата на майка с дете.

И през днешния ден имаше засилено полицейско наличие. Стигна се до напрежение пред Областната дирекция на София, когато депутати от Българска социалистическа партия нахлуха в постройката и желаеха да беседват с регионалния шеф.

Тя беше свалена с кран

На мястото на паметника е трябвало да има замък, само че през 1889 година е учредена Софийската зоологическа градина от Княз Фердинанд. 65 години по-късно е повдигнат паметникът на Съветската войска. Архитектурно-скулптурния отбор е дело на огромен авторски колектив, измежду него е и Васка Емануилова. 

Нейната близка другарка изкуствоведът Евгения Христова си спомня през днешния ден за нейната работа с усмивка и малко горест.

Вицове, колажи, смешни цитати и песни - потребителите онлайн кипят от креативност

„ Нейната пристрастеност идва от това, че просто е родена в едно доста интелигентно семейство. Баща и е бил отец. Тя се е родила в един миг, в който България се възражда след погрома от Първата международна война. Цялото това потомство във всички области на изкуствата са били жадни, да вършат и да основават изкуство и да въздигат равнището на нацията “, описа тя.

„ Тоталитарният режим е бил плашещ, той бил сразяващ. Това провинциално мислене в центъра на София по какъв начин може да има подобен монумент. Построен е, той е монумент, варварско е да го унищожиш. Историята е такава каквато е, не може да се пренапише. Тя се е състояла, единствено би трябвало да се осмисли. Защо не го оставят този монумент, ще дойдат други генерации, ще го одобряват по различен метод, може би ще го осмислят и архитектурно и исторически. Какъв е този бяс да се унищожава? “, попита Христова.

Всички действия по демонтажа би трябвало да приключат до 59 дни

Какво тя би споделила, в случай че можеше да види тези фрагменти на флексове, кранове?

„ Аз мисля, че просто би се срамувала, не от себе си и сътрудниците си, а от това, което се прави с едно творчество. Елементарно е, в случай че не го харесваш, най-малко да го уважаваш по един всемирен метод, само че уви ние затъваме културно доста “, сподели тя.